Омраза
- Ще се обърне.
- Не, няма да се обърне.
- Ще видиш, че в последния момент ще се обърне и ще ни махне!
Ескалаторът отнасяше младата жена нагоре и нагоре към терминала. Когато стигна края на лентата, тя направи крачка напред, без да се обърне. Секунда по-късно се скри от очите на изпращачите си.
- Казах ти… – мъжът извади кърпичка и избърса избилата в очите му влага.
- Еей, ти вечно знаеш всичко! Дървен философ! Не се обърна, какво толкова?
Не отива на края на света. А и след два месеца си идва във ваканция! – жената се завъртя рязко и с пъргава крачка се запъти към паркинга – Идвай бързо, че път ни чака!
Мъжът я последва неуверено.
Шофираше жената. Едва излезли от паркинга, тя поднови спора, който бяха водили през последния час, преди да стигнат летището:
- Михаиле, все пак не ми отговори. Защо не искаш да дойдеш при мен във фирмата? Защо искаш да продължаваш да се правиш на независим писател?
- Лидия, моля те! Остави ме поне малко да потъгувам за дъщеря ни! Поне докато самолетъ ...