Нямаше име. Не знаеше кой е. Не помнеше нищо. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше белега на дясната му ръка. „Какво беше това?“ не спираше да се пита. Никога не беше виждал такова нещо през живота си. Или пък беше... И той не знаеше вече. „Ако можех да си спомня нещо, поне името си... По дяволите, дори не знам къде се намирам!“ си мислеше младият мъж. Стана бавно и се огледа. Намираше се в нещо като килия, но без решетки. Отново се вгледа в белега на дланта си. Приличаше на изгорена кожа, но не го болеше. И все пак когато го докосваше, изпитваше странно чувство - неприятно чувство. Целият го побиваха тръпки – от белега, от мястото, на което се намираше, и най-вече от факта, че не си спомняше нищо. Изведнъж чу адски писък – предсмъртен писък. Определено това място не вещаеше нищо добро за него. Бавно се огледа в тъмнината и забеляза изхода на това, което изглеждаше като изхода на помещението, в което се намираше. Излезе от килията и се озова в тесен коридор, осеян от мно ...