Кръгла спалня, заемаща на ширина почти цялата стая изработена от масивно дърво на приказни плетеници, от листа птички цветя, в светъл ненатрапващ се дървесен цвят, двете нощни шкафчета от двете страни бяха като дантелени, от същата дърворезба от дясно беше стена - прозорец с матирани стъкла, също на едри цветя, през които бликаше поток от светлина, недразнещ очите. Отляво беше тоалетната масичка с равен плот и красиво извити крака като ствол на роза с листенца завършващ в четирите ъгли с невероятно красив, едър цвят, така детайлно изваян, че очакваш венчелистчетата му да изпуснат своя аромат, единствено цвета на дървото намалява това очакване. Столът пред тоалетната масичка и рамката на огледалото почти покриващо стената са със същата майсторска изработка. Стената, срещу спалнята намираща се на около 3 метра е заета от малка кокетна камина, облицована с бял камък от двете страни с меки двуместни диванчета и мъничка масичка за кафе в същия стил, излязла под ръцете на същия майстор. Зад диванчетата, като два стража стояха високите дървени фигури на две краси жени, с разпуснати до кръста коси държащи в ръце красиво стъклено лампионче, огряващо съответното диванче. Представи си това покрито с бяло. Мека бяла покривка с две огромни пухени възглавници, обточени с копринена дантела. Тънка бяла завеса на гъсти, едри дипли и върху нея - бяла плюшена завеса, прихванато с огромна панделка, дискретно прикачена в двата ъгъла и придържаща в средата плътните завеси така, че образуваха красива извивка и откриваха от прозореца един триъгълник от споменатите по-горе пищни тънки завеси. Отстрани висяха две бяли топки от калцедон в сребърен обков, на крайчето на два копринени шнура, с които се контролираше откриването и закриването на този светъл триъгълник. На пода пред камината и от двете страни на спалнята имаше застлани бели килими, в които ходилата потъваха почти до глезените. Не съм си представяла и в най-смелите си фантазии такава стая. Не можех да проговоря от благоговение и се страхувах да пристъпя навътре. Мислех, че този бял покой не може да бъде докоснат от човешка ръка. Бях забравила за присъствието на Марко, за причината довела ме тук. Виждах, че тази стая, сама по себе си, беше с по-голяма квадратура от моята нещастна гарсониерка. Зад този бял облак от завеси, беше сенчестата тераса с удобна люлка, под клоните на двата сребърни бора. Видях се колко съм мъничка и невзрачна на фона на състоянието, авторитета и мъдростта, трупани поколения наред, тук. Тази фамилия е работила, градила и продължавала традициите си десетилетия наред. На плещите на такива фамилии се крепи силата и авторитета на държавата. Какво имаме ние. На какво се крепи авторитета на нашата държава. Убийства, кражби, омърсяване всячески авторитета на всеки дръзнал да си покаже носа над другия. Имахме един цар и той стана министър председател, с цел на плещите на авторитета на собствената си фамилия да изнесе авторитета на държавата, но "сама птичка пролет не прави". Потъна и той, и благородните му стремежи. Скоро мой приятел, случайно го беше засякъл в полет за Москва с царица Маргарита. Летящи като обикновени граждани. Без придружители, без охрана, без знамена и фанфари. Така както би трябвало да бъде. Така както постъпват всички екс държавни глави, тръгнали на частно посещение. Шепотът на моя гид ме извади от унеса.

- Това е спалнята на старата госпожа. Всичко е така, както го е харесвала. Завесите горят от слънцето и всеки две години се подменят, покривката на леглото също, но всичко е от същата марка, десен и модел, както тя ги поръчала. Стилът и предпочитанията й, с тези на дъщеря им се разминават чувствително. Господин Педрос е настоявал, Клара, дъщерята, да остане със семейството си тук, но тя предпочела шумния и забързан живот на големия град, апартамента и всепоглъщаща я кариера. Когато идва, се настанява за няколко кратки дни в мансардния етаж, където е била някога моминската и стая, макар че не изкарала дълго време в нея, освен кратките престои през ваканциите. Учела е в лицей, след това Кембридж, много туристически пътувания извън страната. Стилът й е малко мъжки, в нейната стая е повече метал и електроника, липсва мекотата на дървото, дори на прозорците за ужас на майка и не е искала да постави тъничка завеса, а е била само със щора, доста аскетично, никаква романтика, каквато цари тук. Приема го за прекалена натруфеност и не иска да отсяда в тази стая. Поради тази причина, г-н Педрос я предоставя на теб. Така ще си близо до него, ако не се чувства добре и на теб ще ти е приятно... Аааа, приемаш ли, това да е твоята стая? Съгласна ли си или да се качим на мансардния етаж. Там само две стаи са табу, тази на Клара и на синчето й, Педрос-младши.

- Дали съм съгласна? Ти да не би в Румъния да си имал такава спалня, че да искаш да я подминеш, хей така като турист, при условие, че ти я предоставят...

- Аз откъде да зная предпочитанията, може би и ти водиш аскетичен живот, знам ли така както си тръгнала, може би на пирони, с връхчетата на горе, спиш и се храниш със сухи листа. Това твоето си е демонстрация на мазохизъм.

При произнасянето на последните изречения се беше отдалечил на прилично разстояние, извън обсега на крайниците ми и се заливаше от смях. Аз , объркана от бушуващите чувства в мен, запленена от заобикалящата ме красота, не знаех на кого да благодаря. Съдбата ме беше целунала по челото и аз се кланях до земя от благодарност. Съдбата... с онова подсвиркване на строителните работници, изоставена и изплашена до смърт в малката градинка, плачеща и готова да скоча от скелето на същия този строеж, топлата ръка на моя спасител и всичко, което направи за мен, съвършено непознатата, до този момент. Съдбата... събрана на връхчето на едно подсвиркване и улучила мен със стреличката си.

Исках да се гушна в това силно шоколадово тяло, с вкус на море и аромат на планински вятър, но толкова се страхувах да не се развали тази магия, имаща толкова плашещо ме начало. Девствената белота на огромната стая, уюта до камината, красивите плетеници на дърворезбата ме отпускаха в една мързелива нега. Едва устоявах на позивите на младото ми тяло. Момичето в мен показваше палавото си съществуване, но зрялата жена, гледаше с лека ирония и предпочетох засега тя да властва над създалата се ситуация. Понечих да изляза от вратата, но видях как пътната ми чанта се мъдри делово до една друга врата, незабелязана досега от мен. Имаше красиво раздвижено стелажче от вече споменатата дърворезба на една от стените. Рафтовете стояха празни с изключение на няколко малки дървени фигурки - изящна ръчна изработка. До въпросното стелажче беше тази врата. С протегната ръка бях подканена да я отворя. Ахнах от изненада, когато видях вътре стая с висящи закачалки на два етажа, с подвижна стълбичка, отляво имаше голямо огледало, а отдясно - ниша с множество наклонени рафтчета, като тези, на които бяха подредени обувките на Педрос. Прехапах устни, досещайки се, че това ще бъде моят гардероб. Тук ще държа моите блузки, рокли поли и панталони. Огромната ми пътна чанта сега изглеждаше едно мъничко пространство, събрало моя беден свят.

Сълзите отново бликнаха от очите ми. Срамувах се от нищетата в която съм живяла и мечтала. Срамувах се от това, колко бедни и невзрачни са мечтите ми, сравнени с реалността. Срамувах от това, че не съм използвала потенциала си до днес, на интелигентно същество и да развия себе си до ниво, с което поне мъничко да се докосна до обществото, в което влизам като слугиня. Те не са по-образовани от мен. Не са с по-висок интелект. Само са имали късмета да се родят тук. Да имат точно това семейство. Точно тази държава. Те имат базата, на която без много усилия реализират и развиват потенциала си. Всичко това ли е съдбата? Какво е съдбата?

- Хайде, не плачи. Ще се справиш. Никой няма да те притеснява тук. Аз ще идвам да те виждам всяка вечер след работа за да те уча на езика. Педрос е съгласен. В негов интерес е да свикнеш бързо, защото ми се довери, че си точният човек. Затова и веднага предложи да те настаня в тази стая, ако не се противопоставиш.

- Ами, ако това предложение е само уловка от негова страна. Може би тества реакцията ми и след това ще ме изпрати в някоя друга. Както съм чувала от другите жени - тесни, влажни помещения, миришещи на мухъл, с едно малко шкафче, в което едва се побират 3-4 блузки и бельото, с тясна кушетчица и стари завивки.

- Тук няма такава стая. Никой няма да си прави труда сега, специално в твоя чест, да гради такава. Не се възгордявай толкова. Приеми каквото ти се предлага и кажи благодаря. Претенции. Искало й се на мухъл да и мирише, влага да има, да не ти се изсуши кожичката и да не се сбръчкаш, докато спиш, така ли?

Веселяк е този Марко. На фона на всичко, което направи за мен и другите жени. Загрижеността му за Ваня, която все още е в неизвестност за нас и родителите си. Това друго негово лице, съвсем по детски закачливо, ме изненада приятно. Винаги, когато казваше нещо, от което можеше спокойно да получи минимум средно телесно увреждане, той отскачаше настрани, оттегляше се две три крачки и тогава приключваше изречението си, заливайки се в красивия си басов смях. Доближи се като котка към врабче, хвана ме за ръката и ме задърпа да разгледаме мансардния етаж.

- Хайде, не съм си взел отпуск. Идвай да ти покажа всичко, че и прасетата и кокошките трябва да храниш след малко и кравата да издоиш. Аз ще си ходя. Ти , когато ти остане време да спиш, си преживявай колкото си искаш. Голямо легло имаш. Захлупвай се и си плачи на воля.

Гледах го изумена, а той хукна по стълбите, леко стесняващи се нагоре, но отново в тази забавена спирала от зелен мрамор. Широкия му гръб, бързо се отдалечи и не виждах лицето му. Стоях като запоена за пода и не помръдвах след казаните му думи, прасета, кокошки, крави... аз крава и на картинка да видех бягах, защото ме е страх, а тук трябва и да я доя. Това е в повече. Къде да се дяна обаче. Ох, сърцето ми щеше да изскочи отново от страх. Тръгнах след него с клюмнал нос и тотално помрачено настроение. Заизкачвах се нагоре с натежали крака. Той беше разтворил широко едната балконска врата и вратите на три от стаите. Надникнах във всяка поотделно. Бяха като малките боксониерки в Софийските жилищни блокове. С голяма спалня и тераска, коридорче с голям вграден гардероб. Баня с тоалетна, облепени с плочки в пастелни цветове с приятна декорация, по една на стена и светъл кант на три места, опасващи стените. Мъничко боксче с различни шкафченца. Нищо особено. Семпло обзавеждане. Удобно за пребиваване на гости. Като си представя само, че в подобни боксониерки в София семейства изкарват целия си живот. При това ги закупуват за баснословни цифри. Имаше две неотворени врати. Досетих се, че това са стаите на Педрос-младши и Клара и се присъединих към Марко, който стоеше изправен на балкона със замечтан поглед. Пред мен се откри наистина прекрасна панорама. Не подозирах, че има чак толкова голям терен. Виждах покрива на две съседни вили, но те бяха много далече. До тях имаше един пояс от високи, стари дървета с красиви зелени корони. Една малка падинка изпъстрена с какви ли не цветя, подредени така, че да създават илюзия за естествено израсли. Тук там като разноцветни облаци бяха храстите и арки от рози, под всяка с по една пейка. На брега на тази падинка, в по- близък план до вилата, беше тенис корта, на който виждах, че играят двама мъже.

Марко ме улови за лакътя и посочи натам.

- Ето това е единият адвокат от фамилията. Този племенник, на когото Педрос е отстъпил ръководството на адвокатската къща, в която работи и Мария. Играе с големия си син, студент първа година в Кембриидж. Сега е във ваканция и за няколко дни на гости. Онази вила, която виждаш в ъгъла, в по заден план е най-богатата вила в зоната. Двойна е по размери. Земята е колкото тук, но в по- различен, малко романтичен стил, има красиво поточе със два моста, провиращо се между дърветата, същите такива огромни, стари дървета. Мостовете са каменни с дървени парапети, създаващи илюзия за старинност и естествена среда. Виждат се плуващи рибки, които не са декоративни и наистина потокът е естествената им среда, макар че е изкуствено създаден. Собственикът й е бил някога началник на бащата на г-н Педрос, също с юридическо образование.

- Ти откъде знаеш тези подробности?

- Ученолюбив съм, момиче.

- Кажи, наистина!

- Озеленителят работи за целия този район. Малко вили не са го ангажирали. Конкуренция. Той ме взе и там, така че когато не съм тук, съм там. Малко са свободните ми вечери, но пък спестовната ми книжка дебелее от това.

- Добре. Всичко това вече ми е ясно. Доста ще има да си поплаквам в широкото легло. Ще ме изчакаш ли да се преоблека. Искам да си обуя маратонки и дънки, защото така не ми се излиза извън вилата и да ме заведеш да видя животните. Да ми покажеш къде е храната и къде да нося млякото като го издоя.

- Слез да се преобуеш. Не знаех, че носиш дънки и маратонки. Мислех, че си се наконтила така от България, знаейки, че ще работиш във висшите среди. Чудех се какво да ти измисля за да влизаш оборите и кочините! С тези токчета...?

- Нахал. Чакай тук.

Разхвърлях набързо чантата, извадих дънките и малко намачканата блузка, която ми стоеше доста секси с пазвичка и три копченца. Пъхнах се в маратонките и изскочих навън.

- Брей, ти постави рекорд за Гинес. Най-бързо преобляклата се жена на планетата. Ела да се обадим на Педрос.

Слязохме и заварихме Педрос на телефона, съвсем различен. Делови и сериозен. С плътен леко пресипнал глас, не търпящ възражения. Застанах до стълбите като закована, за да не вдигам шум и да не преча, но той ни видя, махна с ръка и посочи местата на които седяхме преди това и продължи разговора си. След по малко от десет минути, телефона беше оставен на мястото си, той погледна от височината на авторитетната си личност и двама ни. Седна, повдигайки въпросително вежди към Марко. В началото съвсем сериозно, като на доклад, той занарежда нещо, на непознатия ми испански. След това се усмихна дискретно и продължи, докато на края и двама се разсмяха гръмогласно. Педрос ме погледна умилително и отново се заля от смях, а на Марко, вече сълзи му течаха от очите и хич не му пукаше, че аз седя там като рибка и скърцам със зъби. Когато Педрос погледна втори път към мен или по точно към маратонките ми, осъзнах, че обектът на шеги съм аз и се изчервих достатъчно, че да забележат и двамата. Смехът на Педрос секна и подхвърли нещо на Марко, който през още по-сърдечен смях, почти опрял се до Педрос, започна обясненията си, които съвсем не разбирах.

- Виж, успокой смеха си и започни да се стараеш в руския, за да те разбера, моля те!

- Тя даже ми се скара. Нищо няма да ти разкажа. Хайде нацупи се сега и се прибери в стаята си де! Сръдла. Слушай! Разказах как си приела спалнята на съпругата му и как евентуално искаш малка смрадлива, но ще се задоволиш и с тази, предложената. Разказах му колко ти е харесала вилата в далечината и как изгаряш от нетърпение да разгледаш и нея и той веднага обеща, че ще ги помоли да те поканят, когато е удобно.

- Какво смешно има във всичко това? Аз не се стягам сега да тръгвам натам. Той погледна маратонките ми и избухна в още по силен смях, което означава, че нещо друго си казал.

- Ами... как да ти кажа? Искахме да те видим как изглеждаш с дънки и маратонки. Защото тези поли, костюми, рокли. Пък си маце, та дрънка. Представях си те всячески, ама не...! Та помислих... да те поизлъжа и успях..

- В какво ме излъга?

- Не, не, нищо сериозно. Аз със сериозни неща шеги не си правя.

Педрос от своя страна ни наблюдаваше, не разбиращ и се усмихваше хитро, като гледаше сменящите се цветове на очите ми, а аз кипях от ярост, очаквайки наистина груба шега. Когато нито в клин ни в ръкав чух:

- Как можа да ми повярваш, че тук има животни. Мечтата му е била коне да купи, но не му се е родил син и това го е накарало да мисли малко по-различно. Каза, че си от София, виждам старанието ти над маникюра и се пошегувах. Ефекта е поразителен и двамата много те харесахме с дънки. Можеш да останеш така вечерта. Освен да гледате телевизия, други ангажименти нямате. Утре сутринта кафе, чай, след това ще дойдат готвачката и чистачката, ще поучиш някои думички с тях и ще дойде краят на моето работно време.

Седях онемяла и не знаех дали да се разсмея или да го замеря с нещо. Беше ми обидно и същевременно щастливо, защото бях повярвала с целия си наивитет.

- Моля те, утре, когато ти е възможно, иди до полицията за сведения около случая с Ваня. Страх ме е за нея. Толкова нощи минаха.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...