След един час, полусхванати в колата се сетихме да излезем, пък и слънцето се премести, вече огряваше безмилостно ламарината, под която преди това се чувствахме уютно и сигурно. Престъпихме плахо към сянката, хвърлена от сградата. Огледахме се несигурни и седнахме на пейката, намираща се до самия вход. Забъбрихме и установихме, че и двете един и същи въпрос ни е измъчвал. Ще ни разследват ли? Ами ако заловят престъпниците, по дадените от нас данни и след време, ги освободят, с нас какво ще стане. Това не е шега. Това са огромни международни организации. Нали всеки ден медиите са изпълнение с ужасяващи случаи, но също така и с десетки заловени престъпници и несъбрани доказателства, поради което веднага са пуснати на свобода. Дори малко дете ще разбере, как са стигнали до тях, естествено, че свидетелите са много, но и престъпниците не са глупави и както е вървяно по следата и са стигнали до тях. така и те ще тръгнат, по същата тази следа и ще стигнат до нас. Унесени в гадаене и допълнителни страхове, не забелязахме кога от сградата е излязла Ели и се насочва към нас, едва чувайки гласа й и двете с Вили трепнахме.

- Хайде елате, момичета, следователят иска да говори и с вас. - каза тя и усмихната, вещо ни поведе към входа.

Гледах я и едва вярвах на очите си. Същата онази плаха Ели, сега така уверена. Влязохме в прохладен сенчест коридор. Нямащ нищо плашещо в себе си. Посрещна ни любезен и усмихнат младеж в униформа, видимо предупреден, че не говорим испански. Елена му подаде, предварително събраните от нас задгранични паспорти. Изчакаме и получихме малки картончета с щипчици, данните ни написани на испански и часът в който влизаме. Закачихме си ги на блузките и електронната врата се отвори. Тъкмо прекрачихме, и в коридора се появи Марко, посрещна ни, широко усмихнат, знаейки прекрасно, как трептим от страх в момента. Влязохме в просторен кабинет с две бюра и огромна географска карта на града. Марко заби пръст в картата и посочи, малката градинка, в която аз седях и чаках Иван, посочи строежа, на който работи, а след това прекара пръст и посочи заведението пред което бяха оставени Ваня и Елена. Толкова близко сме били през цялото време. Но скрити от погледите си. Наоколо имаше три височки сгради, две от които административни и едната жилищна. Полицията била на мнение, че от високите етажи, на някоя от тази сграда сме наблюдавани и трите. Твърде удобна мишена сме били. Потвърждава се версията, че е трябвало и трите да бъдем отвлечени, но аз рано съм тръгнала към строежа, а около Елена все е имало някое от пушещите сервитьорчета. Иван, вероятно до там е задачата му и за да не се прекъсне връзката с България, се оттегля рано. Подадоха ми лист и химикал и ме помолиха да напиша четливо на български, точно и ясно, кой ме е насочил към тази фирма в България, как съм решила да пътувам, защо съм решила да пътувам, какви са мотивите ми. Защо точно в Испания съм решила да пристигна? Защо съм повярвала, че ми е намерена работа? Каква заплата ми е обещана? Кой ми е купил билета за автобуса в София? Колко съм платила и на кого? Какво е било поведението на Иван, докато сме пътували? Имал ли е към някоя от нас, неприлични предложения? Проявявал ли е насилие към нас? Докато сме били с него, чувствували ли сме заплашени? Когато сме слезли в града от автобуса, колко пари ни е поискал? Заплашвал ли ни е с нещо, преди да му платим? А след това? Всичко, което ни е направило впечатление от поведението му. Включително маниера, с който разговаря. Досетих се, че ще се прави физически и психологически портрет на Иван, необходим за издирването му и материала събран от нас трите, като три различно мислещи индивида от три различни поколения ще ги насочи най-правилно. Писах почти 30 минути и когато си мислех, че съм дала пълно описание на Иван, следователят се приближи до мен, чрез преводача Марко, ме помоли да поставя черта и от долу да разкажа за поведението на двете момичета докато сме пътували, да направя по един психопортрет. Изпълних и тази молба, помолиха ме да подпиша трите листа от три различни страни, с трите си имена и номера на паспорта. Мерките за сигурност на посочените от мен данни бяха стриктно спазени, но дали така ще охранят и мен, след като там е името и номера на паспорта ми, т.е. тръгвайки по обратната следа, проблем никакъв да се стигне до мен. Рискът беше огромен, но ние сме дошли в тази държава сами, те не са ни канили. Оставили сме се така лекомислено да бъдем измамени и при това сме рискували живота си по още по-лекомислен начин. Толкова наивна доверчивост. Това го осъзнавах сега, когато вече беше твърде късно. Както казваше някога баба: "Благодаря ти, Боже, че е бил малкият дявол, избягала съм от големия."

Вили все още пишеше. Трудно беше да и обясня какво точно трябва да разкаже, като нея синът и я е уредил да тръгне и тя нищо не знаеше. Никой не слязъл с нея в града от автобуса. Дори не е разбрала, че човека, който любезно я е напътствал и е казал къде да седи и да чака, е същото престъпно лице, но тя, възрастната жена е просто ограбена финансово, което никак не е малко, но поне животът и свободата й не са били застрашени. Попитах Марко, има ли някакви данни за Ваня, той отговори, че още е твърде рано за да се пита. Дори да има някаква следа, никой няа да ни каже, докато Ваня не е в ръцете им с абсолютна сигурност. Изказа собствено мнение, че са много добри и че неговата сънародничка, отвлечена и държана заключена в апартамент в града, заедно с няколко филипинки, е открита жива и здрава ,на време. Преди да бъде прехвърлена зад граница в клубове за елитни проститутки. Беше прекалено късна вечер, часът беше напреднал и аз бях отново на предела на силите си. Това не убягна от очите на Марко, придърпа ме към себе си, постави нежно ръка на рамото ми и каза:

- Сега ще те прибера да се наспиш и утре ще дойда да те взема от общежитието да отидем някъде на заведение, никакви тревоги вече.

Тези негови думи сякаш ме помилваха и пеперуденото пърхане в стомаха ми започна да става осезателно, което за мен беше новост. Години наред не ме интересуваха мъжете. Бях поела живота си твърдо в мои ръце и не допусках мъжко вмешателство. Изплашена от самата себе си, побързах да се наведа над Вили, уж да и помогна да приключи по-бързо. Това развесели Марко и той се приведе над двете ни:

- Вили, ти утре нали искаш да излезеш да вечеряме на вън, имам повод да черпя.

Горката Вили, въртеше очи в недоумение, защото съвсем не разбираше руски и аз трябваше да преведа, а румънският дявол чакаше отговора, нахилен самодоволно от хитрия капан, в който ме е вкарал. Полицаят ме извади от неловката ситуация. като каза, че за тази вечер е това. Помоли ни да бъдем много внимателни и да не се подаваме повече на подобни лекомислия. Помоли ни да не напускаме града в никакъв случай, защото ще сме необходими в хода на следствието. Обеща, че няма да има никаква опасност за нас, ако не споделяме това, което се е случило с никого, а още по-малко в телефонни разговори с България. Обясни ни, че в повечето случаи свидетелите сами се злепоставяли, като разказвали пред неподходящи слушатели за подадените описания и жалби в полицията. Сбогувахме се и си тръгнахме. Марко отново си тананикаше познатата мелодия, а Елена доста оживено взе да бърбори. Разказваше ни как е омаяла другия следовате с английския си, колко е изненадан, че една емигрантка, влязла по този начин в държавата , говори и английски. Горда от себе си казваше:

- Те какво си въобразяват тези, че ние като сме били в комунизма, да сме живяли в първобитно общинния строй и сме се хранили с лов на животни. Показах им аз, че сме интелигентни хора и просто тези катаклизми на промени, разтресли страната ни, са ни накарали да търсим по-добро заплащане извън границите й, а не защото те са по-интелигентните. Как само се кокорчеха, когато на една от снимките в далечен план разпознах Иван. Оказа се, че въпреки явните предпазни мерки, които едва днес ми стана ясно, че е взимал, предпазвайки се от обектива ми, когато снимах, все пак образът му в една витрина се е пречупил и аз съм успяла да го уловя и то много ясно.

Чул тези думи, Марко ме помоли да му преведа, какво е казала. След това твърде сериозно отби от пътя. Спря колата и се обърна към Елена, като ме дръпна за ръката и през стиснати зъби, каза да превеждам. Мили Боже, когато видях дъната на очите му, потреперих, тъмни и дълбоки като небе пред ураган.

- Елена... ти... повече никога... и пред никого... няма... да повтаряш това, което каза сега... Ясен ли съм? Никога! Пред никого! Аз и тези жени тук, нищо не сме чули! Следователя не те ли предупреди? Или ти с твоя английски, не си го разбрала добре?

Аз превеждах тихичко и потрепервах, а Елена гледаше така изплашена, че не мога да преценя - кога беше в по жалък вид, когато я намерих свита в леглото при първата ни среща или сега? Успя само да промълви:

- Предупреди ме, ама нали вие...

- Не съществува никакво вие! Съществува само ясно и изрично, пред никой и никога. Това да имат снимката на Иван е равносилно да са го заловили, а това вече е много и ти не бива да казваш пред никого. Защото откачането на една брънка от веригата, може да скъса цялата верига и да бъдат прибрани повече брънки. Това са милиони долари печалби, които благодарение на този пропуск, който ти неволно си уловила, ще ги доведе до рухване на така старателното й изграждане. Мислиш ли, че някой ще ни го прости. Пази си задника сама, пази и нашите. Не бърбори.

Всички се умълчахме,а той запали колата и потегли към общежитието на Елена. Пристигнахме там в пълно мълчание. Марко спря и излезе от колата, отвори вратата на Елена, прегърна я приятелски и каза:

 - Малчо, скарах ти се в твоя полза, за да запомниш, иначе не се сърдя. Лека нощ сега и да мълчиш.

- Е, аз и без това сега горе няма с кого да си говоря. Ще мълча до утре, докато дойдете да ме вземете.

- Ще те вземем. Бъди спокойна и ще си организираме една весела вечер. Обещавам. Лека.

Разделихме се с Елена и потеглихме към моето общежитие. Едва спряла колата пред блока, Вили отвори вратата и изскочи пред изумения поглед на Марко, обърна се към мен и ми каза да му кажа лека нощ от нея, да му благодаря и аз да остана да си побъбрим, защото я и без това сега ще заеме банята за половин час, та да не бързам да се качвам. Господи мили, каква предателка. Отгледах онемяла отдалечаващата се фигура и си мислех, толкова ли ми личи, че се поддавам на този чаровник, че чак Вили го е доловила. Ми щом тя се досеща, какво да кажем за него, като е хитър колкото стадо лисици. Разбира се, предадох му какво е казала. Благодарих му още веднъж, твърде сериозно... прекалено сериозно бих казала, с което ясно подчертах, че се вълнувам от присъствието му. Той ми подаде също толкова сериозно ръка за довиждане, каза че няма да забрави обещанието си за весела вечер утре. Погледна ме делово от височина почти метър над мен. Видя ми се двойно по голям с тези сериозни очи и така ми се прииска да се усмихне. Но той продължи да гледа сериозно, седна обратно в колата си и аз се отправих към входа. Беше ми тъжно. Топла ароматна вечер, бризът носеше солен привкус във въздуха. Бях в една романтична страна с толкова весела нация и двата дни, изминали в нея прекарах по най-лошия, възможен начин. Тихичко си се помолих следващите да не са такива. Да мога наистина да имам доходна работа, която да ми осигури приятно ежедневие, спокойствие и да се насладя на живота и традиците тук. Искаше ми се сигурност и уют, две твърде семпли нещица. Оказа се, че семплото е най-скъпо и трудно постижимо. С натежали крака се изкачих по стълбите до апартамента ни, но не ми било писано да имам последващи спокойни минути. Вътре ме чакаше изненада, която не ме зарадва чак толкова много. Румънката се оказа, че познавала Марко, всички румънци в града го познавали. Той днес идвал при нея в адвокатската кантора, която чистела, близо до строежа и я помолил да попита единия от адвокатите, намерили ли са жена за домакинството на чичо му. Адвокатът казал, че не са и щом Марко ме препоръчва, утре ще дойде да ме вземе от тук, когато тя има възможност да го доведе, за да ме представи пред чичо си, който бил вдовец на 84 години, живеел в имение в периферията на града. Бил също с юридическо образование, работил през целия си съзнателен живот към държавна сигурност, от където се пенсионирал, но още го търсили като съветник.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...