Успокоена, че все пак кошмарът е свършил и от тук натам зависи само от организма на Ваня да преодолее както физическата, така и психическата травма, аз се подготвих за поредния си урок по испански. Следващите дни минаха еднообразно. Свиквах с обстановката. Сутрин помагах в кухнята и на Педрос за подреждане на документи, писма, понякога редът в спалнята му беше хаотичен и по своя инициатива и вкус внедрявах ред. Кабинетът му беше по мъжки подреден с библиотека, обхващаща почти всички стени. Пред прозореца, заемащ цяла една стена, се намираше бюрото му. Стол от дърво и кожа. Диван от същата марка. Стилно и тежко.

След обяда посещавах курсовете четири дни в седмицата по четири часа на ден. Оказа се, че имаме и часове по компютърна грамотност, което за мен беше приятна изненада. Марко рядко ме придружаваше с колата, предпочитах да се справям сама и да имам своето време, пък и той трябваше да се храни и отпочива през обедната почивка.

Ваня се възстанови много трудно. Имаше пукнато ребро и множество хематоми от побоя. Човекът, който я е взел е бил също част от веригата. Закарал я е до красива вила с голяма градина и висока метална ограда, почти в центъра на града, каквито има в изобилие. Отключил вратата, галантно и помогнал с багажа, оправдал се предварително, че ще се върне след малко и затръшнал вратата след себе си. Тя се осъзнава, че е заключена и е в капан, когато вижда вътре още 40 момичета, всяко свило се, където е намерило удобно местенце. Всички захвърлени по същия начин като нея, от различни по описание мъже. Гледали я изплашени и й разказали, че тук са от седмица. Първите 14 били с различни травми. Дошли с микробус, направо от Украйна. Като били прехвърляни през няколко микробуса. Първият ги изоставил още в страната с оправдание, че се е счупил и го сменя друг. Вторият ги е оставил, едва преминали границата на Украйна. Третият ги доставил до Испания и малко след границата ги прехвърлили на четвърти. Групата мъже, които ги довела в къщата, ги изнасилвала две денонощия. Естествено на противопоставянията им са отговорили с юмруци! Така разказвайки на новодошлите, всички се свивали и не помръдвали, когато чували, че се приближава кола и оставяли ново момиче, а такива доставки били денонощно без никаква закономерност и не рядко пристигали 4-5 момичета наведнъж. Къщата имала баня с топла и студена вода, няколко кашона с кифлички и бисквитки и нищо друго. На втората вечер пристигнали група млади мъже. Държали се арогантно и ги оглеждали безсрамно. Избрали Ваня, тръгнали да я изведат заедно с 4 други момичета, те се противопоставили. Пребили ги на място - нея и една полякиня, били изнасилени - там, в коридора, пред очите на всички. Това разказаха няколко от момичетата. Предположи се, че е било с наказателна цел, за усмиряване на останалите, което е имало ефект. Наказаните бунтарки били отведени, като взели още две други. Вероятно, защото стоката вече е била увредена, попълнили са запаса. Какво е станало с останалите момичета никой повече не е чул. Ваня и изнасиленото с нея момиче са оставени в едно заведение, където са били изнасилени повторно и дрогирани. Помнят инжектирането и няколко чаши алкохол, нищо друго. Осъзнали са се отново в същата къща, сред същите момичета, според които Ваня и другото момиче са доведени на следващата нощ, покрити със синини и сплъстени коси. Когато останали сами, се погрижили за тях, колкото им е било възможно и са им дали обезболяващи хапчета, които носели със себе си в багажите си. Напоявали памучета със парфюмите си, за да прочистат раните им. До идването на полицията повече никой не ги е посещавал. Не им е донасяно нищо. Не са видяли никого. Следствието течеше бавно. Никой от заловените не проговаряше, а Ваня и полякинчето не можеха да посочат в кое заведение са пренощували. Не познавайки града, нямаха никакъв ориентир. Описанието на похитителите им беше потвърдено и от момичета, държани на други места в града. Те са имали много по-голям късмет. Доставяли са им прясна храна, плодове и зеленчуци. Глезени са с минерална вода. Имали са двама красавци, с които учили латиноамерикански танци. Като казвали, че ще участват в програми. Идвали също и двойка елегантни и с приятно поведение мъж и жена, които се представяли за хореографи и на два пъти променяли стила, в който се обучавали. Трета група също са залъгвани, че ще работят в заведения като танцьорки към музикални състави и ги учели на испански език. Само от една група, момичета осъмнили се, че представеното не отговаря на истината, поискали да се разходят. Намерили съмишленички и смятали някак да уведомят полицията. Те се намираха в болницата при Ваня с различни фрактури и едно с черепномозъчна травма.

Педрос се въздържаше да дава каквато и да било информация и така, ние спряхме да задаваме въпроси. Срещнахме се няколко пъти с родителите на Ваня. Те искаха да приберат дъщеря си в България, но здравословното и състояние не позволяваше да пътува... следствието също. Средствата им бяха свършили. Бяха взели много пари назаем и се тревожеха как ще ги връщат. Заминаха си и оставиха Ваня на разположение в болницата с все още нестабилно състояние. Нас рядко ни допускаха до нея, защото тя се разстройваше, а това пречеше на правилното й лечение.

Ели и Вили, завършиха тримесечен курс по испански език - безплатен, осигурен от църквата. Наеха апартамент с още две други жени, за да делят заплащането на наема и битовите разходи. Вили остана в ресторанта, в който беше започнала работа. Собствениците я харесваха, като работник, хранеха я там и веднъж в седмицата, когато и плащаха заплатата, даваха по 3 кг. месо, зеленчуци, ориз като допълнение. С тях тя спестяваше изхранването си в почивните дни. Готвейки си заедно с Ели, помагаше и на нея. Ели беше приета добре като барманка, заплатата й беше задоволителна но най-много я радваха запознанствата. Имаше вече много приятели, с които излизаше дори на дискотека, за ужас на Вили, която като майка будуваше до среднощ и я чакаше да се прибере. Имаха си телефон в апартамента, бяха лимитирали обажданията си, но винаги, когато палавата Ели тръгнеше на дискотека, изплашената Вили ми телефонираше, за да имам предвид, ако не дай боже, се наложи. Отношенията ни с Марко бяха все на едно ниво, т.е. ни рак, ни риба. Гледаше ме с огромните си, блеснали в немирни пламъчета, очи. Беше много нежен, галантен, толерантен. В почивните дни не пропускаше да ме покани на заведение. Имаше толкова празници. Танцувахме до полуда. Притискаше ме в прегръдките си и се смееше с най-заразителния смях, но винаги поставяше една преграда. Не ме целуна, на прекрачи прага на приятелските отношения, аз вече, свикнала с маниерите му, стоях в изчаквателна позиция. Чаках звездния си миг. Личеше, че страда, но не желае да говори по тази тема, винаги променяше насоката й, когато се доближах до въпрос. На петия месец, щастлив, ми показа два билета за театър. Доволен, че вече се справям не лошо говоримо, а още по-добре като слушател. Беше невероятно преживяване да бъда в испански театър. Имах вече богата база от думи и намирах не трудно приложението им в разговор. Справях се и  с компютъра и Педрос беше много доволен. В кухнята влизах само сутрин за подготовка на закуската. Времето ми беше запълнено с учене на взетия материал и документацията на Педрос. Специално дошъл програмист, създаде програма за класификация на всичко с което разполагаше на книжни носители. Една седмица работихме заедно и когато бях усвоила всичко, ме остави сама. Не беше шега работа. Със сигурност имах пред себе си планина от данни да попълня и една година нямаше да ми стигне. Сега разбрах цялото му търпение към мен. От момичетата в курса научих, че за тази моя работа на испанка трябва да плаща двойна заплата. В никакъв случай няма да я натоварва с толкова документи. Тя ще се глези и капризничи и дори за 5 години няма да качи целия му, почти 50- годишен архив от фирмената дейност. Икономиката на дома също имаше своя раздел и я разработвахме в допълнителни часове. Грижи за него почти нямах, защото, както се изразяваше той:

- Обкръжен от вниманието на двама млади денонощно, не мога да не се чувствам жизнен.

В редки случаи Марко отсъствуваше от вечерите ни и то само, когато беше зает в градините на съседната вила. Последния месец Педрос настояваше дори да идва направо от строежа, да вземе душ и да вечеря с нас. Това ни се видя доста странно, но свикнали вече на какви ли не екстравагантни странности, го приехме, като добро и удобно развитие. Двамата си бяхме подобрили чувствително руския, защото вечерите ни минаваха единствено в разговор на руски. Не изпълниха заканата си да ме мъчат с испански, защото видяха, че го овладявам бързо и се стараеха да не ме уморяват и травмират. Посрещането на Коледа и Нова година, беше най-красивото нещо, което съм преживявала някога. На 24 декември, нашата Бъдни вечер, там не се празнува по този традиционен начин, не е така уважавана вечер, както при нас. Затова тук аз се изявих с подготовката на 9 гозби, мъжете изпълниха всички поръчки, готвачката само ми помагаше, царицата в кухнята бях аз, колкото и ревниво да пазеше тя територията си. Обещах й за следващия ден да не и се пречкам и тя си отдъхна, изплашена да не би и тук да има по-различна традиция. Успокоих я, че щом ще ни зарадва с печено, нищо повече не променям. Направихме наистина огромно количество сърмички, така че и тя да занесе на своето семейство. Дори двамата кавалери се понавъртаха да гледат това чудо - сърмички. Прекадих и се помолих според нашите религиозни традиции. Вечеряхме тихо и спокойно, всеки мислейки за семейството си. Постните гозби се харесаха много. За първи път си позволявах да поднеса само българска кухня и се страхувах, че Педрос няма да вечеря. Напротив, той си хапна добре и ме накара да обещая два пъти в месеца, това меню. Марко се присъедини и естествено трябваше да го изпълня. В Новогодишната вечер бяхме отново само тримата. Веселихме се като малки деца. Двамата ми кавалери ме изненадаха с индустриални количества фойерверки, които редяха на паркинга пред вилата и озаряваха небето до удрянето на полунощ. От съседните вили лудостта беше същата. Чуваха се весели гласове, смях и възклицания. Между короните на дърветата изригваха цветните фонтани на възпламенените ракети и красотата беше неземно приказна. Отминаха празничните дни. Педрос правеше планове как следващата нова година, с такива приятели до себе си, ще организира нещо по-сериозно. Не било толкова уморително, колкото му се струвало и поради което преустановил партитата в дома. Този светски лъв се беше пробудил с последни искрици живот и реши да ги изживее наистина подобаващо, без да се лишава от съпровождащите тази авантюра, удоволствия. Загатна, че е взел твърдо решение за нещо изключително важно, което ще промени из основи живота и на трима ни. Но дали ще го реализира и как, зависи от завършването на курса ми по испански и след това от законодателната система на държавата.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...