May 27, 2016, 3:08 PM

Онази черна рокля 

  Prose
4.8 / 4
1021 1 2
1 мин reading
Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а аз знам,че съм. Знам, че и двамата сме в роля, но не съм сигурна коя е моята, всичко изглежда фалшиво и грешно,но и правилно и единственото реално. Плаха съм, непохватна, дланите ми се потят и се мразя, че съм тук, а твоите ръце са по мен, шепнеш ми мръсотии на ухото и ме караш да се чувствам като една от робините в харема ти, но и същевременно като твоята кралица. Мисля си, че искам да си нежен, но знам, че не за това съм дошла при теб. Дошла съм да ме притиснеш грубо към стената, а това не включва палачинки за закуска. Не и с теб. Роклята ми е вече на пода, задръжките ми все още са в стаята, но коланът ти е в ръцете ми. Хайде давай, превърни фантазиите си в мои спомени, към които после ще с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия All rights reserved.

Random works
  • - Are you religious ? - Nicolas asked. - Depends. - Leslie laughed - Long, long ago we were all. We ...
  • Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. Ther...
  • What are ghosts? Things we are afraid of? Maybe. Things we avoid? Hardly. I’ll tell you what ghosts ...

More works »