(това е продължение на предишните части...)
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше халюцинация, а игра на цветовете.
След завършване на основното си образование в Крумовград, се преместих да живея с нашите в село Труд, до град Пловдив, влюбих се в книгите на Стивън Кинг, а кошмарите от ранното ми детство вече изглеждаха наивни и дори смешни.
Гимназията в града на тепетата, където учех, не беше професионална, защото все още не знаех с какво искам да се занимавам в бъдеще. Не бях добър математик, нито пък ми се отдаваха химията и физиката, да не говорим за танците или рисуването, а по литература не ми се четеше това, което учехме. Единственото, което прочетох от задължителната подготовка по литература бяха стихотворенията на Христо Ботев, „Бай Ганьо” и донякъде „Под игото”. По ...