Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ставаше заекването. Никой не му каза да шепне, той сам се сети. Чувстваше, нещо лошо ще става. И мъжете бяха едни смълчани. И все нагоре гледаха – К-к-кажете, де? К-к-какво е? А?
Те не отговориха, само главите им се вдигнаха по-нагоре. Какво да кажат, такова не бяха виждали.
- Може птица да е някаква... – измърмори Васо Кирката. Пил беше, ама и друг път по три ракии е пил и не беше виждал чудовища – Крила има!
- Има – подкрепи го Косю Кесето – Големи крила!
Четиримата кимнаха и пак замълчаха, вперили поглед в покрива на Хаджи Ивановата воденица. Съществото изписука и също ги погледна. Далече си беше, не можеха да му видят очите – въобще имаше ли очи, нямаше ли, но да ги питаш и четиримата биха ...