„ОНЗИ” ТУНЕЛ...
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета някоя книга. Не можех да взема и някакво приспивателно средство по простата причина, че не разполагах с такова, тъй като никога не съм употребявал сънотворни и транквиланти.
Започнах да “броя овце”, както съм чел и гледал по филми, но още на десетата ми омръзна, разсмях се, още повече се разбудих и трябваше да оставя овцете на мира.
Тогава реших да прибягна към нещо друго, въпреки че си бях обещал никога повече да не го правя. Но все някак трябваше да се сложи край на това досадно безсъние.
Легнах по гръб, застанах неподвижно, отпуснах напълно цялото си тяло, затворих очи и започнах да “гледам” в една точка. Знаех много добре, че не може да има каквато и да било точка в напълно тъмната стая ...