Не сме ли ние онези просяци за любов, които се загубват в своите желания? Не сме ли жадни за това да притежаваме онова, на което само Бог е собственик? Не се ли борим с онези чувства, които ни раздират за да ни покажат път? Не сме ли ние, които си вярват на смешните маниери, които ни правят на важни? Не сме онези загубени деца с лица на старци? Не сме ли святи грешници... или герои от пиеса?
Ние всички сме Едно, разделени на много...
Поглеждаме назад и след това продължаваме напред, търсещи...
Онова, което винаги е било вътре в нас, но сме нямали смелостта
да погледнем заради потъмнялата опаковка на илюзията!!!
Последните ми думи няма да спомена, защото няма да мога да се изразя, но бих искал да кажа, че мълчанието понякога говори повече от истината, за която нямаме власт да покажем такава, каквато е... защото тя заслепява със своите святи и светли лъчи...!