Времето взе да се разваля. Още беше сухо, но големи угрижени облаци притичаха от северозапад. Ветровете се съюзиха с мрачината. Облаците надвиха априлското слънце, провряха се под него и го потулиха. Но и това не им стигна. Те започнаха да се подгъват и навеждат все по-ниско, нахално занадзъртаха в коритото на пълния стадион. Щеше да вали.
Копринения Чарли беше доволен. Той обожаваше да коментира мачове на дъжд. Както винаги си беше скрит под козирката и скришом смучеше от уискито си. Нямаше по-хубаво от това, дъждовната картина правеше гласа му още по-драматичен и въздействащ.
- Капррризна жена е нашата бррританска пррролет – отбеляза в микрофона Коприната. – Вижте колко бърррзо се мени врремето. Пррреди интерррвала видяхме слънце в небето и битка в полето. Сега, изглежда, ще имаме гррръм в небесата. И дано зъррнем светлина на земята. Този двубой тепърррва трррябва да блесне! Все повече запррриличва на дуел с шпаги, който накрррая ще се ррреши от неочакван пистолетен изстрррел!
Измина ...