/Да не се чете от моми-врачанки!/
Как една баба спаси девствеността ми от похотливите секси агресивни врачанки
В Софрониево спахме. Разпределяха ни по къщите, но доста от нас имахме роднини там, та сами се оправяхме. Аз тръгнах да диря една къща. Описаха ми я, знаех кого да диря. Сестра на баба ми, омъжена там. Щеше да е обидно да мина и да не отида у тях. Поне тогава в нашия край. Днес… Друго е…
Влизам в двора, посреща ме една баба. Баба – тогава, сега си мисля, че е била бая по-млада от моята възраст в момента…
Вика ми: „Момче, объркал си се. У нас настаниха едни момичета вече…“
Защото тогава хората с радост посрещаха походниците. Разпределяха ги предварително по къщята. Най-вече ни настаняваха на втория етаж. Типично нашенско – в мазата е жилището на стопаните, горният етаж е за гости и роднини. Лъскав, с нови мебели, с чисти чаршафи, чакащи добрите близки…
И права беше бабата /лека й пръст!/, но аз казах, че съм внукът на баба Сава и тя направо се разтопи. Вкара ме в мазата, сложи ...