Пак ме изнудиха. Два месеца по-рано да съм купела самолетните билети, за да хвана евтината тарифа. Е, аз как да знам, дали тогава ще съм права, или ще лазя на четири крака от ишиас? Щом си го помислих, веднага ме насви. Айде пак – серия масажи, илачи, антидепресанти.... тцъ. Не минава. Захващам се да мисля положително. Всяка вечер преди заспиване си пея “Ооо, ооо, на мама болчицата, колко си я обииичам, тя ме пааази да не върша глуууупости!”, надявайки се да сработи теориятата за вълшебната сила на водата, наситена с утвърдителен емоционален заряд, защото нали телата ни се състоят от 75% вода. Ала ефект на физическо ниво не се забелязва. В същото време, датата на полета неумолимо наближава. Ами сега? Бе, я някой друг да замине вместо мен, предлагам на домашните, но те – не щат. Аз да съм идела, щото така било писано.
Тичам при моя терапевт.
- Докторе, ще мога ли да летя в тоя крив вид, бе? Направи нещо!
- Ми - чеше се той по главата, - не е препоръчително, ама ще те закрепим временно с ...