Търсенето продължава. Винаги. Никога. Все думички, за ограничаване. А не трябва. Не трябва да се ограничаваме в някога си. Предполагаемо няма да ограничим избора си, докато все още имаме такъв. Все ще се намери нещо, което да ни жегне. Устроени сме така, че да търсим най-доброто за себе си. Или поне някои са така, де. Не мога да твърдя едно и също нещо за всички. Та, да се върнем на въпроса. Или отговора или каквото там търсим. Ние търсим не за да разбираме и за да намираме, а чисто и просто, защото можем да си го позволим. Получим ли отговора, търсенето ни става вече безцелно. А ние не искаме да сме безцелни – за това намираме нов път към същото нещо и този път се надявам се да е по-интересен. Търпим промени, търпим несполуки, осъзнаваме какво искаме, но не знаем как да го постигнем. Тръгваме в погрешни посоки, спираме се, връщаме се и започваме от начало. На каква цена ? – На цената на опита. На цената на бъдещето ни щастие – „Мислене в перспектива” му казвали хората.
Понкога сложнит ...