Ангелчето Ачо долетя до трона и се бухна по лице в пухкавия облак, върху който Всевишният беше стъпил. Удобен облак – позволяващ на вечно стария млад Бог да отпусне уморените си крака и поуспокои ревматизма.
- Какво пак? – попита Той, макар да знаеше за произшествието предварително – нали по Неговата промисъл ставаше всичко навред и во веки веков…
Ачо отръска от небесния прах младежките си крилца и запъхтяно доложи:
- О, най…
- Зная, зная… Карай направо!
- Архангелите са нарушили рецептата…
Модерната реч за минимикрополусекунда щеше да обърка Бога, но той овреме видя словесната пролука.
- Рецептата?
- За човеците – поясни ангелчето, макар да беше наясно, че Бог е още по-наясно…
- Какво по-точно?
Ами… Съотношението ум, разум и лайт полуреализъм…
Бог се усмихна. ...