В орбиталните пространства на Вселената, времето тихо въздиша и суши своите мисли по невидимите нишки на просторите в хоризонта. По оплетените им жици на фона на звездното небе се очертават накацалите несбъднати образи, които се менят в екзотични проблясъци. Светът примигва в други светлини - преминал в други измерения и навява чужди за нас настроения. В тези минути между сънят и реалността се самопострояват стъпалата, водещи към неизвестни места. Мисълта ни проектира Земята със светлинен лъч и я изпробва с космични фрагменти. Електричните криви изравят пясъци, като издигат пирамиди. Успяват да уловят тонове човешки писъци и мисли. 
         В този промеждутък, времето калибрира и уморено замира. Пред нас започват да се нижат картините от миналите ни животи - коя от коя по-абсурдни и по-имагинерни, но неповторими. Смазващата действителност остава затрупана под дълбоките слоеве пясъци, а ние сякаш започваме да рисуваме върху загладените повърхности -случайно генерирани сюжети. Унасяме се, а спомените ни почти спират да диктуват нашето въображение. Вече скицираме спокойствието в съня си, благодарение на неизпълнените ни наяве желания.
          Сънуваме ли...? Някой сякаш е хванал ръката ни и рисува с нея фантазиите ни. Как ли? Ами насън е... Рисува ги в далечен план, като проекция на бъдещето. Абстрактните картини на нашето ежедневие са примесени с мотиви от далечното минало и са нюансирани за желаното бъдеще. Пищността им зависи от самите нас. Вълшебните оазиси имат безкрайни алеи с цветя, водещи до приказни замъци... Високи кули, обвити нежно с облаци... Горещи пясъци ограждат топли морета. Палмите на островите са екзотични. 
        Тези картини ме карат да се чувствам длъжница на съня си. В тях съм в състояние, близко до реалността. И сякаш не съм се потопила достатъчно дълбоко в съня си, за да осъществя мечтите си, но те съществуват...