Нямаше как, вдигнах.
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно.
- Хайде, ще те чакам в кафето. Кажи само по кое време ще дойдеш?
- Не знам. – пак измрънках неясно.
- Кога? – попита отново Ралф.
- Може би към осем часа ще дойда.
- Добре, ще те чакам.Чао за сега.
- Чао.
Затворихме и двамата. Ралф се чувстваше щастлив при мисълта, че ще ме види отново. Той също си беше в квартирата и си бе пуснал музика. Веднага извади лист и започна да рисува. Вече ръката му сама тръгваше и оформяше силуета ми. Първо ме рисуваше гола, а после ме обличаше. Оформяше ме винаги с фини извивки, със страстно изражение на лицето... И този път беше същото. Рисуваше ме гола, легнала надолу с главата върху голямо легло. Краката ми са присвити в коленете, леко разкрачени. Косата ми виси от леглото, леко пръсната върху разхвърляните, свлечени завивки... Гърдите ми стърчат п ...