След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.
– Каква марка е това чудо? – попита той русата продавачка, която се бе подпряла с лакти на покрива така, че блузката й стоеше набрана нагоре, изваждайки на показ стегнатия й корем и пъпа й, на който се мъдреше пиърсинг, а до него – татуирано зайче.
– Да не мислиш, че знам. Китайска е. А китайският не ми е силният език, виж френския… – Тя се наведе, смигна на Денис и бавно облиза сочните си устни.
Денис се подсмихна сконфузено, като дори се изчерви леко.
– Сладур! – каза жената и му подхвърли ключовете. – Двигателят не е нищо особено, но електрониката е супер. Всякакви чудесийки има. Пробвай ги! Добра е колата, струва си парите.
Колата се държеше добре на пътя. Беше пъргава и послушна, но определено не й достигаше мощност. Денис се разрови из менютата и остана изненадан от видяното – имаше модерен джипиес, сложна ...