> ∞
>
>
>
> Още щом усетих у нея отговор на чувствата си, разбрах, че започвам да я обичам безсмъртно и дълбоко, че я искам само за себе си и че всичко, което ми се случи оттук нататък, ще е свързано с нея и ще се дължи на нея.
>
> Наслаждавах се на моментите прекарани с нея без физически контакт, не прибързвах и въпреки страстта, която се разгаряше в мен, копнеех за онези сладостни, непредсказуеми моменти, които са дори по-вълшебни и от самите целувки, в които устните са само на милиметри едни от други, без да се докосват, задъхани, дръзки и същевременно плахи, колебливи.
>
> Почувствах с всяка една фибра на тялото си, че тя разбра на кого е посветено стихотворението ми. Видях го в тъмнозелените й очи, долових го в потрепването на красивия, силен глас. И тогава беше първият момент на умопомрачение. На прорязващо, остро като бръснач желание. Да я грабна в ръцете си, да я притисна до себе си, да впия устни в ухото й и с одрезгавял от страст глас да й кажа „Да, стихотворението е за теб, ...