Mar 29, 2022, 8:20 PM

 Орлицата- 3 

  Prose » Narratives
1519 5 18
Multi-part work « to contents
4 min reading
Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе там- в дефилето при стария бунар…Стояха пред очите ѝ подкосените тела на Желка, на Рада и Мария. Въздъхна едва. Само ако знаеше какъв черен облак се е задал отгоре им… Друго място щеше да найде…Че нямаше чет кърджалийската върволица. Окопитиха се бързо, кога паднаха първите тела в редиците им. След това запъплиха към четата ѝ черните им сенки. Само върхът бе спасение. Завлачиха телата на убитите, крепяха ранените…До високото…
После километри вървяха на юг.
Щом всички минаха, Кера им направи знак. Жените се оттеглиха в страни и тя приседна до гробовете. Наведе се и бавно гребна от пръстта.
Тежеше земята в дланта ѝ. Страшно!... Зейнала бе утробата ѝ. Ненаситно искаше да се запълни с най- свидно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Ивита All rights reserved.

Random works
: ??:??