2:45
Коридорът кънтеше от детския плач. Никога не съм могъл да приема спокойно, когато дете плаче.
Майката го беше прегърнала, а то обляно в сълзи виреше подутата си ръчичка напред. Като ме видя млъкна и се опита да избърше мокрите си бузи с другата ръка.
- Давай, малката красавица да я видя. Как се удари, а?
С език се опитваше да оближе сополите по горната си устна и ме гледаше с питащ и подплашен поглед.
- Падна от леглото преди час и отече. Сложих компрес, но продължава да расте отокът.
- Нека да седне на кушетката.
Хванах крехката ръчичка и дребосъчето отново заплака.
- Сега малко ще те дръпна и вече няма да боли. А вие я прегърнете, за да не се плаши.
Опипах ставата и после рязко дръпнах. Усетих, как припукаха тъничките кости. Писъкът почти ме оглуши.
- Всичко свърши, детенцето ми. Вече си готова, само да направим превръзка.
Знаех, че в спешния шкаф нямаше нищо освен бинт и марля. Трябваше да имобилизирам с подръчни средства до сутринта. Потърсих картон или друго за твърда основа. ...