Очертава се още една безсънна нощ...
Самотна нощ, изпълнена с копнежи, мисли, спомени...
Но не и мечти - мечтите са за глупаците.
Какво става с мен?!
Не мога да чувствам, не мога да се смея, не мога да говоря,
не мога да обичам, да мразя, да крещя, да се ядосвам...
Аз съм просто едно от онези, безчувствените същества, наранявани от всички.
Няма смисъл от моето съществуване.
Понякога си мисля, че не съм за тази галактика.
Странно е...
Свикнал съм да съм сам, никой да не ме търси, освен, ако не му трябвам,
на никой да не му пука как се чувствам, но всеки път се учудвам. ...