Feb 2, 2015, 5:59 PM

Ослепената богиня 

  Prose » Narratives
1360 2 9
5 min reading
ОСЛЕПЕНАТА БОГИНЯ
Петко Петканин метна недопушената хаванска пура през прозореца и взе жално да кърши ръце:
- Па толко народ излъга'аме, толко имоти заграби'име, па баш за т'ва ли, бе? Баш за т'ва, къде маса пари налехме, за него ли че ни съдят, бе?
Ояденото лице на адвокат Нешо Бояджиев не издаваше капчица вълнение. Той впери безизразен поглед в клиента си и отбеляза сухо:
-Е, аз те предупредих.
К'во си ни предупредил, бе? А? - Бизнесменът се запени и разгорещи. - Аз да не спиме кога ни говорат хората. Тебе па все опулен съм те слушал! Да бе казал, че и хотелчето могат да ни земат, хич немаше и да се хващаме да строиме на тоа парцел. Земята майната й, ама хотела златен ни излезна, бе! Ти знаеш ли колко пара е да купиш цел съвет по устройство на територия? Знаеш ли колко пара замина по материали и работници? И к'во правиме сега?
Адвокатът не слушаше. Той изчопли едно втвърдено топче секрет от лявата си ноздра и като се увери, че събеседникът му не гледа към него, размаза изделието си с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дон Бъч-Странски All rights reserved.

Random works
: ??:??