В сивия град улиците бяха оцветени от усмивките на минаващите жени.
Млади, стари, красиви или грозни… просто неотразими в този ден, когато проблемите са на заден план, а чувството, че са принцеси, доминира.
На фона на тези позитивно изглеждащи хора срещата с нея беше смазваща.
Някогашното най-красиво момиче на града – една мечта, след която въздишаха безброй мъже, сега е жена в златните години. Жена, преминала през тинейджърската наивност, облечена в мъдростта на времето, на което беше неподвластна.
На фона на забързаните принцеси, тя беше кралица – стилна и неустоима…
Красотата и чарът преливаха до такава степен, че беше трудно да се каже кое изпъква.
В първите няколко мига стоях и гледах, без да дишам.
Поздравът ù ме изтръгна от вцепенението, и по-добре, иначе не знам дали сега щях да пиша тези редове.
След краткия разговор гледах отминаваща ù фигура и се чудех – сънувам или не?