ІІ.
Киро Борсата имаше чувството, че е изял цяла шибана пясъчна дюна. Гърлото му беше песъчливо като кариера. Къде, по дяволите, се намираше и каква е тази пустиня, в която беше попаднал? Беше жаден като бедуин, а вода нямаше. Умираше. Тази мисъл мина през съзнанието му като проститутка по площад Пигал. Вятърничаво, неангажиращо и запомнящо се. Отвори очи. Не знаеше, че са били затворени. Нищо не знаеше, но съзря в далечината бутилка с вода и запълзя към нея с ентусиазма на начинаещ шофьор. Беше близко, но движенията му бяха тромави и некоординирани като на човек, стъпил за пръв път на Луната. Дали пък не се намираше точно на нея? Тръсна глава, за да отхвърли тази мисъл. Това предизвика световъртеж у него и си обеща твърдо да не повтаря повече движението. Съсредоточи цялото си внимание върху бутилката с вода. Мобилизира се и запълзя с последната останала му сила към нея. След минута, която му се стори дълга като час достигна свещения Граал. Сграбчи го като корабокрушенец и отпи дълга ж ...