Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само това искам да зная, че си с друга и ще те оставя... ще те забравя... Напусни съзнанието ми... не си желан... Объркваш ти живота ми и ме караш да се съмнявам... Опитвах... да избягам от теб... но се връщам все назад, по онзи път... към миналото ни. Не зная беше ли нещо голямо за теб, но за мен бе светлина в тъмния ден... силата да продължа... Исках те... но ти ме нарани. Нищо не бях за теб... кукла, с която си играеше. А аз ти се подчинявах... какво можех да направя... от теб аз взимах живот... ти беше единственият, с когото оживявах... Исках да ти кажа... само за да знаеш, но... няма смисъл... ти си замина, оставяйки спомени, няколко неосъществени мечти, няколко неспазени обещания... Нарани ...