Влязох – винаги са в мазето, не знам защо и не ме интересува. Просто помня, преди 30 г. пак бяха там – силно осветени, но хладни, без прозорци и дневна светлина. Може би, за да ни напомнят къде ще отидем един ден...
Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро състарена от борбата за още ден живот. Прилежно беше сложила маска, въпреки, че нямаше никой. Седнах в другия край и без маска, не ме е страх от Ковид-19, със сигурност няма да умра от менте грип, макар, че вероятно ще ме включат в статистиката. Аз, разбира се, няма да мога да споря, нито да доказвам обратното...
Жената ме огледа внимателно и безизразно:
- Нова сте, не съм Ви виждала досега Тук?
Приличаше на въпрос, но не беше. Тя знаеше, че идвам за първи път, защото всеки ден минаваше през този кабинет. Въпреки това и отговорих:
- Да, нова съм, имам да правя 33 процедури. Един месец и приключвам.
По устните на жената пребяга тъжна усмивка:
- Аз вече трета година идвам, за един месец никой не е ...