Ако пушех, сега пепелникът щеше да прелива с угарки и пепел. Щях да се разхождам нервно насам-натам пред огледалото и да жестикулирам. Ако някой бе отворил вратата в този момент, щеше да ме помисли за онези лунатици, които не бива да будите, докато не се насочат кротко към леглото си за остатъка от нощта.
Само че аз съм напълно спокоен. Почти парализиран. Като гъсеница на зелевата пеперуда, в чието тяло алчно се развива ларвата на осата. В безизходица съм. И си подавам оставката. Впрочем, няма и как да го направя, защото не съм убеден, че някога съм работил легално за Вас! Така че, от утре - край! Студентите, обезпокоени (поне тези, които ходят на лекции), ще Ви питат: "Какво стана с нашия асистент? Да не е болен?". И Вие учудено ще свивате рамене. Кажете им, де! Кажете им: "Ще ви поеме Доцентката!". Нали това беше целта...!
Нещо му става на това огледало! Изпоти се! Ето така е по-добре - забърсвам го с длан.
Напуснах си хубавата доходна фирмичка заради вас! Заради едното сладко обещан ...