Умрях ли? А къде съм?
- В Ада гинеш ти, за греховете ще си плащаш!
Но защо, нищо лошо не направих..
- Едно сърце зарад теб се къса!
А моето? Моето не питаш как е...
- Не ми трябва аз да знам, пред него ти ще отговаряш.
Пред кого?
- Върви напред, там, отвъд огъня голям, вляво ще го видиш.

Кой си ти?

- Аз съм твоят съдник.
Но защо ти съдиш ме?

- Защото ти грях голям извърши. Другаде не щат те. Тук при мен изпратиха те.

Сърцето е виновно. То погледна настрани. В друг се влюбих... Нима това грях е?

- Грях е, да... По-голям е този, че сега друго сърце страда. Страда от жестока
рана. От подигравката голяма.

Но аз не го обичах. Моята любов откри ме по-късно. С него друго беше. С него
аз жена бях. Той накара ме да чувствам. Той накара ме да живея. Нима това е лошо?
Че диря любовта си?
Е, да, нараних едно сърце, но нима то не е виновно? Не знае как мойто да обича. Как
да ме облее с негова любов.
Защо грешница наричаш ме? Аз щастието си търсих. Не желаех зло никому.
Той любовта си ще открие в друга. Аз вярвам. А с моята какво ще стане?

- Той също ще си пати. Сега жив е и страда. Само аз да щракна, при мене той ще дойде!

Не, моля те! Той не е виновен! Той просто ме обича! Нека аз да страдам! Нека
аз в царството твое да гина! Но не повличай и него! Нека аз вината и на двамина да
изкупя. Моля само за това!

- Ще се съглася. Но тебе те очаква само гибел. Друго ти не ще видиш.

Да! Моля! Аз от гибел страх нямам. Нека просто той да оживее.

- Тогава нека има сделка. Но знай, в рая мога да те пратя, ако той тук дойде, вместо
тебе да гори.

Не. Приемам да умра за двама.

- Добре. Ти в огън ще се пържиш, той, грешникът, нека да живее.

Странникът, чието сърце оплете чуждо, страдаше. Превърта всяка минута, всяка секунда от техните срещи. Не можеше да повярва, че я изгуби толкова нелепо.
Тя толкова бързаше за срещата уречена. Телефона иззвъня. Беше Той!
Говориха, а той така се пошегува  "Хайде, по-бързо! Къде се бавиш?" 
Тя усмихна се и побърза да премине по шосето. Не видя смъртта, че иде, щото
"Обичам те" тя рече, привела се кокетно.
А колата просто мина. Заличи един живот. Изтри го, сякаш не го е имало изобщо.
Той извика "Какво стана?!", отговор нямаше. Скочи, взе да тича. Сигурно ще я пресрети.
Мислеше си, докато бяга.
Ето там зад ъгъла. Иде. Трябва да иде!
Нямаше я.
В тоз момент тя сделка правеше. Сделка, която неговата душа щеше да запази, нейната да изгори.
Тогава той видя я. Сред тълпата. Лежи, сякаш сега ще стане. Извика я. Разтресе я.
Тя отдавна си беше отишла.

Той разбра! Аз виновен бях! Сега и аз ще те последвам, смело каза си.
Не ще живея аз без теб на таз земя. Сега кой в очите ще ме гледа и ще казва
"Хей, глупчо... Обичам те..."
Кой сега ще ме прегръща в нощите самотни? Кой сълзите ще изтрива?
Кой така щастлив ще ме направи, както ти успя, мое малко цвете...
Мое цвете ароматно, моя сила, моя болка...
Така прегръщаше я и нарежда. В очите затворени нямаше пламък.
Нямаше душа. Тя се бореше на друго място.

- Е, сега видя, жив е... Вече можеш да отиваш.  Нека огъня да те обгърне като за двама.
Нека греховете двойно да изплащаш!
Така тя влезе в страшната палата и повече не излезе.

Отиде странникът на гроба. Взе да реди и плаче. Няма кой да види, че сърцето му умира.
Само тя, ако има свят и след смъртта, тя ще види, тя ще види, че при нея идвам.
Целуна камъка студен. Сбогува се и в главата се простреля.

Е, той така и не разбра, че смисъл няма. Макар и мъртъв, в рая го очакват.
Там, където нея я няма. Дяволът жесток с двама подигра се.

Тя спаси го! Тя умря за двама!