Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влетя полуидиотът на селото. Казано по разбираем начин, за изненада на всички ни в кръчмата тичешком влетя кметът. Явно нещо извънредно се бе случило! Той обикновено избягваше местата, където повечето от присъствуващите обсъждаха поредната медийна лъжа на партийния му фюрер и в лицето му изказваха желания да се сближат интимно с майка му и дори с него самия.
Кметът спря па средата между масите, и си свали шапката. От масите се чуха подвиквания:
– Ама чакай, кмете! Защо го правиш? Не си ли подранил с агитацията за новите избори? Или си решил отрано да ни агитираш?
– Магарета, само за кюфтета на аванта си мислите! Почвайте да давате кой колкото има! – започна да обикаля масите, пъхайки в лицата ни ...