IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаването вкъщи отдавна ми беше омръзнало. Долу-горе пооправихме в дома ни, после събудихме децата, изпратихме ги на училище и тръгнахме пеш към офиса. Стремях се да не влача левия си крак и да ходя като напълно здрав човек. Мислех си, че днес, разговаряйки, трябва да внимавам повече – в резултат на черепно-мозъчната травма все още не можех правилно да произнасям някои думи, понякога ги завалях и събеседникът ми сигурно щеше да помисли, че съм пиян. Благоверната ме успокои, че деловодителката тези дни била в отпуск и нямало с кого толкова да говоря – щял съм да преснимам документи на ксерокса. Поусъмних се дали ще мога да се справя, но жена ми каза, че това е лесна работа и аз се разбързах още пов ...