От децата се уча как да живея
Симона е слънчицето в нашето семейство. Ние всички я обичаме и боготворим. Всеки й купува лакомства, играчки, дрешки. Защо аз съм й любимка? Защото се държа с нея като с приятелка. И си имаме наши тайни.
Когато беше на четири годинки се влюби в сина на моя приятелка. Станала съм покрай нея приятелка с всички млади майки в градинката, където я извеждам на разходка.
Всяка вечер като лягахме да спим ми говореше за Иван. Как като го види ще го прегърне. Как като порасне ще се ожени за него. На четири, на четиридесет или на сто години се оказа, че влюбените си приличат. Обичат да мечтаят и могат с часове да говорят за любимия човек.
Поканих една вечер Иван и майка му на гости. Симона си облече най-хубавата рокля и щом на вратата се позвъни тя легна на пода и затвори очи.
- Защо лягаш, няма ли да ги посрещнеш?
- Искам Иван да ме събуди с целувка като в Спящата красавица.
Отварям вратата, Иван я прескача и влиза в хола. Майка му го пита, защо не поздрави Симонка. ...