От деня - 21.
Една случка – класическа – във Варна.
Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз...
Намесваме се околните – де разтърваваме, де намираме сгода да отперим по някой ритник на циганора, предизвикал боя...
Всичко завършва с пристигането на полиция. Циганите изчезват. А към управлението тръгва група – полицаи, двама немци /семейство/, скромна, свита, незабележима циганка, свидетели...
Защото, докато едни се шамарят, а други зяпат, джебчийката отарашвала чантата на немкинята. Но имало и внимателни хора, видели я, спипали я с пълна ръка. Така я държаха – стиснали й ръката, не дават пръсти да отвори, та да „изпусне” портмонето.
Стар трик – едните отвличат вниманието, други крадат...
И действен – много ефикасен. Особено, когато на хората им стигат хляб и зрелища...
хххх
Откачен ден беше.
Като почнеш от нощта. Линейка хвърчала с родилка, някаква млада дама си слушала гръмко музика в колата, не обърнала внимание и се нахакала в линейката.
Хайде, да речем – пострадалите хора ще ги пооправят. И кой е крив, кой прав – ще уточнят.
Ама новороденото... Току-що роденото...
Нищо. То е за добро. Нека още от раждането си разбере каква грешка е направило, та баш тук се е пръкнало.
В България, дето правилата са според зависи, а рискът за пътно-транспортно пътешествие те следва по петите още от раждането.
То и други рискове има.
Ако полицаите уловят някой джигит, може пък той да открие огън по униформените, позволили си да му се пречкат с някакви изисквания и закони.
Абе, него закон не го лови!
Впрочем, миналата година – точно по тая пешеходна зона се носеше /наистина небързо/ типична мутренска кола.
И спря до двама полицаи, които бяха паркирали патрулката си точно върху пешеходната пътека.
Поприказваха си, после джипът продължи по уж пешеходната зона.
Питах полицаите защо така, а те ми отговориха ясно, точно и конкретно: „Наш човек!” и „А ти защо питаш?”.
А накрая – за още едно изкрейзване. Логично и очаквано и тук, у нас.
Джеймс Верон от Северна Каролина отишъл да „обере” банка. С едничка цел – да го вкарат в затвора поне за 3 години. Та се полекува там.
Изгубил работата, останал без здравни осигуровки, болен – и намерил изход. Поне временно.
В затвора – че е по-хубаво и нормално от свободния живот.
М, да! Къде наблизо има банка?
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Набито око имаш Георги
.Поздрав. -
Благодаря, Надя!
И какво ще направи с библиотеката? Освен да я шитне за огрев. Ама е лято... -
Мила, родна картинка...Защо никой не иска да обира библиотеки? Защото после амнистия няма...
-
Благодаря, Елке, Стойчо!
Учуден съм от споменаването на "нашенски банка". Коя банка в България е българска? Изключая частната на властта БНБ... -
Ами то у нас може и изобщо да не те хванат ако обереш банка! В последно време така стана! Така че, давай! Банки много!
-
Георги, това за банките по нашенско:банки има,но лихвите в българските затвори са високи и ако не си"наш човек" - джипситата "разпечатват отзад!"Въобще, забавно е по градските улици там, където по спирките"ония ВИП-ове"играят цирк,за да оберат сеирджиите!
Много забавно,но и много истина има в гореописаните"случки"!
Поздравления! -
Благодаря, Красе!
Голям успех ще е, ако мисионерите не са изцяло или частично изядени... -
Генек, през 70-те години мисионерски групи са превели Библията на 10 или повече племенни езика за човекоядците на северна Папуа Нова Гвинея и са "тръгнали" да строят пътища и да "правят добро" и така нататък... Не знам защо направих такава асоциация след "класиката" за която пишеш, може много да се каже...а аз наистина не знам какво да коментирам в случая освен да те поздравя за начина, по който пишеш за реалността. Поздрави!!
-
Благодаря, Силвия, Станислава!
Убедителен съм вече...
А наистина съм добра душа - както не умея да отказвам, ако бях жена, от родилното нямаше да излизам... -
Най-много да яде бой от някоя млада касиерка
. -
Хаха Внимавай какво си пожелаваш, мечтите да не станат кошмари! (по Силвия)
-
Внимавай какво си пожелаваш, Георги. Банки има, ама с тая добра душа никой няма да се върже, че я обираш. 😉
-
Благодаря, Лидия, Мариана!
-
Май са ни останали само иронията и самоиронията. А банки - бол, огледай се ослушай се и... ако ти стиска...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Често тия с набитите очи ходят с набити очи...