За пореден ден до масата спира тридесетинагодишен мъж. Без ляв крак. Давам му монета от лев. Учтиво благодари и продължава из кафенето...
Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...
Но той редовно се появява.
Защо?
Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност...
Не стига... Убеден съм...
Но...
Но не зная какво му е. Май мизерията го е натиснала така, че пренебрегва типичното за годините гордо отношение към света и околните.
На тридесет години човек работи, изкарва заплата, жени се, деца гледа...
А с един крак...
Непозната човешка дума...
Не се вижда да е пил, има приятен вид, учтив е... ...