Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дървета, трева, цветя...
Най-напред се появиха две дървени будки. Преносими – тоест, временни обекти. Продаваха кафе в пластмасов чашки. Което може да става от автомат, нж явно разработвах обекта. После сложиха нещо като детски кът. Платен, разбира се.
Той зае единия край.
На другия се започна постепенна експанзия.
Най-напред поставиха скари. И наредиха леки маси и столове. Изнесено заведение, радост за окото, пък и опазвало природата.
Сетне сложиха дюшеме, покриха опазваната трева. А дърветата стегнаха в затворнически килии.
Последва вдигане на дървени колони, раздвижни стени – от найлон...
Все конструкции, които лесно се раздигат. Теоретично. ...