1 min reading
Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…
Идва барманката. Учтиво пита:
- Ще влезете ли? Че тук много духа?
Бързорек съм си и отговарям с въпрос:
- Че кой мъж се е оплакал от това?
хххх
Обадиха се едни познати. Бургазлии. От „Меден рудник”... Което означава, че не съм сигурен наистина ли са от Бургас...
Та оная нощ ги обрали...
Леко, технично, спокойно отворили вратата на панелния им апартамент.
Огледали наоколо, харесали си телевизора, който бил окачен в една от стаите, взели си и други неща. Предполагам – не за спомен...
Собствениците си спали дълбоко – не усетили нищо...
И, както каза мъжът – за щастие... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up