Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…

Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни сензации – поне два пъти годишно на планетата откриваха останки от извънземни, всеки път в началото на сезона някъде изплуваше праисторическа рептилия, НЛО-тата курсираха по своите си маршрути като метровлакчета, а от Луната почти всеки месец присвятваха странни и загадъчни сигнали…

И, въпреки това, беше интересно и тревожно да се чуе – от Всепланетната космическа агенция съобщаваха, че са прихванали серия съобщения между инфилтрирани на Земята извънземни и криещ се зад сянката на Сатурн гигантски десантен кораб на подготвящите се за инвазия пришълци…

Половината хора не повярваха веднага, една четвърт след няколкочасови размисли си рекоха, че са били балами, за да приемат като истина тая измислица, а останалите се успокоиха, когато на екраните се появи сам президентът на Всепланетната космическа агенция и, бодро усмихнат, с ироничен поглед към водещия, информира, че нито са пускали подобно съобщение, нито някой някога от нейде е забелязвал извънземен десантен кораб зад Сатурн…

Човечеството се успокои…

А президентът на Всепланетната космическа агенция се върна в централата, свика спешно съвещание на ръководството и заяви твърдо:

- Още една издънка – и виновните ще заминат за каторгата на Алфа Центавър… Остават само две години до началото на инвазията и не можем да си позволим подобни неща. Земляните трябва да са спокойни – докато нашите воини кацнат тук… А после нас не ни засяга нищо. Знаете, два месеца след десанта, ние трябва да сме започнали работа на планетата Кориандър. Трябва да се спазва Великия план за вселенско господство…