-…ами ако светът ни не е единствения, който съществува?
Виктор я погледана изпод вежди.
- Представи си, че всички вселени са притиснати една в друга като страници на книга. И границата между тях е един дъх разстояние…но е толкова трудно да се разкъса и премине…И все пак понякога една реалност влияе на другата. Или пък двете толкова си приличат, че разликата е само в почерка на преписвача…
-Реалности?
-Безброй много, Виктор. Времето и пространството са само основата, върху която се наслоява реалността. Една страница е вече откъсната, а друга-току-що изписана, си намира мястото в битието. Така равновесието никога не се нарушава.
-Искаш да кажеш, че човек изчита само своята собствена страница, без да подозира за хилядите други?
- Една личност може да съществува само в своето време и място, да има само едно-единствено „аз“. Колкото и да си прилича с всички останали. Да, има хора, които познават всичките си „аз“ и могат да ги управляват, които могат да преминават през реалностите, но те има ...