От другата страна
Зимата – символ на бялото – толкова противоречив цвят. Съдържа в себе си чистота и девственост и в същото време те поглъща в своята носталгия. Налага ти се да си в бяла стая. От другото бяло те дели един прозорец. Навън бялото е студено, но пухкаво и от топлата стая не усещаш разликата в температурите. Очертанията на дърветата внезапно оживяват. Премрежваш очи и една кафява топчица се смесва с ритъма на освободените снежинки, които без шум раздиплят пелената си и я правят още по-пухкава. Към земята се посипва бял дъжд и ако потънеш в ситнежа му, няма да забележиш накъде е полетяла немирната топка. Неволно се опитваш да я откриеш и погледът ти забързано обхожда силуетите. Изведнъж се сепваш – нищо не зависи от теб – можеш само да чакаш – ще се появи ли отново… какво ще се случи… И мислите ти започват да се припират. Опитваш се да си представяш… Вече ти е разрешено да си облечеш палтото, да сложиш шапката и да скочиш в ботушите – ти си от другата страна на прозореца. Не ...