Скъпи хора от 21-ви век,

Как сте? Честно казано, малко ми е трудно да пиша до вас сега. Толкова много неща искам да ви кажа, а ме е страх, че няма да ви споделя нищо. А и вие тези години сте толкова заети, че се чудя дали дори ще отделите време да прочетете писмото ми. Въпреки това ще продължа. Ще се опитам.
Много искам да разбера нещо повече за вас – как живеете, какво правите, за какво се борите. Вие отдавна сте ни забравили, но ние ви помним!
Минали са повече от хиляда години, откакто живях на Земята, и сега, докато гледам от Рая към вас, намирам големи разлики. В миналото се грижехме за земята си, защото се хранихме от нея. Родителите ми отдадоха целия си живот на земята и нейните плодове. Тя ги възнагради богато, но това не беше достатъчно, за да живеем добре. Накрая майка ми и баща ми си отидоха в мизерия и оставиха работата на децата си. Макар тежкия труд по цял ден, ние не се оплаквахме, защото знаехме, че земята ни е нужна, за да живеем.
Сега вие не се грижите за планетата. Тя ви дава всичко, от което се нуждаете – вода, въздух, храна и място, където да отгледате децата си, а вие не оценявате нищо. Замърсявате въздуха - осъзнавате това много добре, но продължавате да цапате и да дишате отровата на собствените си грешки. Не се грижите за почвата и се храните с лоша храна. Не обръщате внимание на децата си, а един ден, когато остареете, ще искате от тях да се грижат за вас. Не ги възпитавате, но им се карате, когато допуснат грешки.
Аз умрях млада. Тогава повечето хора умираха млади – едни от болести и мизерия, други от войни. Като ви гледам сега, не забелязвам нeщо по-различно. Толкова много от вас умират в бедност и глад, толкова много се разболяват и не успяват да се излекуват. О, мили хора на 21-ви век! Мъчно ми е за вас! Поразихте земята си и живота си! А ако ние бяхме постъпили така преди няколко века? Щяхте да живеете още по-зле от сега! Затова спрете да се биете и започнете да си помагате! Не унищожавайте Земята! Толкова много поколения ще трябва да отгледа тя, а вие си мислите, че сте единствени! Не сте уникални, но не спрете ли да вредите на Земята, може би ще сте от последните и обитатели!
Тя е още красива, много красива дори! Но се разплаквам, щом видя колко грозна се опитвате да я направите! Не сте почувствали нищо от прелестта й и навярно заради това не осъзнавате колко ще загубите самите вие, като и вредите така! Не се съмнявам, че тя ще ви накаже! Със сигурност един ден ще съжалявате за грешките си! Жалко, че децата ви ще страдат повече от вас. Би трябвало да се срамувате сега!
Във времето, в което аз умрях, беше напълно нормално хората да остават без ръце, крака, очи, глави. Тогава си мислех, че един ден това ще се промени. Бях сигурна, че никой след години няма да умира по такъв жесток начин! Днес обаче се убеждавам, че съм грешала. Виждам как свирепо се биете за земи, които няма да обработвате, за енергия, която няма да използвате правилно, и за богове, в които не вярвате. Дори не ми става тъжно вече. Хваща ме яд, че убивате деца в името на нещо “велико”, “възвишено” или “добро”. Не съм мислела, че добър човек би убил дете и че великите страни трябва да разширяват границите си, унищожавайки чужди земи! Както ви казах вече, преди векове това беше нормално, но след толкова много време би трябвало да сте поумнели. Явно не сте си взели поука от всички войни и жертви, които предците ви са водили. Напротив – продължавате да се биете!
Ще ми се да не бях отишла на небето. Оттам мога да наблюдавам всичките ви грешки. Чувствам как остарявам всеки път, когато погледна към Земята. Чувствам, че душата ми няма да издържи да види всички битки и жертви. Знам, че станах свидетел на достатъчно мъки. Вече би трябвало да съм свикнала, но е трудно да се свикне с войната и глупостта. Пазете земята си! Не цапайте водата, която пиете, и въздуха, който дишате! Не мразете хората, с които живеете. Помогнете на този, който е паднал, но когато вие паднете, се опитайте да станете сами!
Няма да ви пожелая щастие, защото още не сте го заслужили! Желая ви мъдрост. Тя е най-силното оръжие и вярвам, че когато станете мъдри, ще бъдете и щастливи!
С любов: едно момиче, умряло много отдавна

13.02.2009