- Марийке! Добре, че ма спря, сестро... Така са бях умислила, като нищо щях да та подмина... Ма и ти тъй си са променила... На себе си не мязаш, Марийке! Какво са е случило с тебе? Ех, ама така са радвам, от колко години не сме са виждали... А помниш ли на времето... всеки ден заедно, даже на един чин стояхме... заедно гонихме ергените... пък после... Живот, сестро мила, всеки по пътя си... Така си спомням понякога как хубаво си живеехми... Ех, времена, хубави години бяха... да можиши да са върни... ама На! Не мой!
Та как сте вий... Добре? Работите, децата студенти... Кога успя, мар` сестро? Ми те, мойти, още в детската ходат... Ми да, затуй ни съм мръднала... До скоро момувах ощи, пък и нъл` ма знайш к`ва съм притенциозна... Все кусури им намирах на мъжете, пък и с тая мойта голяма уста... Напатих са, сестро... тва, мъжете де, в днешно време - хич ги няма, Марийке... Изродиха са... промениха са... не са едновремешните кавалери, па да седнат, па да поприказват, па на ристурант да та за ...