От грешната страна сме, мила. От грешната страна. Не е правилно така. Поне другите така казват. Ама защо ние не го смятаме за грешно? Защо не съжаляваме? А дали трябва да спрем?Мислиш ли? Не знам. Красиво е. Ама и много грозно. Странно, но не е ли това и самият живот? А това, дето ние го правим... Не, не го казвай! Да, точно то. Мислиш ли... мислиш ли, че... Дали това не е нашето бягство от живота. Всъщност... Едновременно то е наш живот и наше бягство от него. Ох, много e объркано. Не! Не трябва така! Ох... чакам те! Моля те, ела. Върни се. Липсваш ми. Постоянно! Живея с мечтите си за теб. Всеки ден, всеки час. А когато сме заедно, е безценно. Искам го завинаги. Да, да, искам те завинаги! А за него... за нещото... За него, не знам. Може би и него, защото вие сте свързани. За съжаление. Или за радост. Кой може да знае? А кой можеше да предположи, че ще се случи така. Кой? Никой! Стана неочаквано. Не го очаквах, но ето, факт е. Болезнен факт.
Знаеш ли, след като е станало и става, значи ...