В тази къща има един господар. Това съм Аз:
Макар Онзи с чистите ръце да си мисли, че е той. Обаче не е. Защото Сияйната само на мен говори с безкрайна нежност, само на мен налива вода, когато съм жаден, и само на мен позволява да целувам нозете й. Онзи сигурно се пука по шевовете от яд. Някой ден ще го въдворя, където му е мястото.
Малко ме смущава Дребното. Тя го нарича Дребчо. То вечно се мъчи да отклони вниманието й. На няколко пъти го предупреждавах, но ми е трудно след това да понасям неодобрителния й поглед. Чудя се какво я кара понякога да ляга до него и да му прави хубави неща с малките си антеновидни израстъци. Сигурно така му внушава да си изпълнява задълженията към мен. Да ме придружава по време на патрулите, да разгонва хулиганите, да ме почиства, да ми готви и да ме забавлява с музика. Засега се справя, така че го търпя.
Само не проумявам защо се изолира нощем. Хваща Онзи за ръка, повлича го в Тайната стая и угасва всички светлини. Прекарват там няколко часа. Сигурно така ...