Разхожда ме кучето. Насреща ни момиче с кокерче. Големият пес го обдушва, аз клякам и чеша малкото зад ушите. То се върти някак странно – напред, назад…
Момичето казва: „Така си е – хем страх, хем иска някой за забавление…“
Констатирам: „Съчетание от страх и желание за забавление – значи е женско“…
Наистина било женско кокерчето…
хххх
Зрението ми е паднало нейде на 10%. Движа се по памет – ходя дори из града, отдавна кола не ме е блъскала, а по центъра уверено заобикалям изронените плочи, където дори възрастни се спъват /спрепат, както викат в наше село/.
Оня ден отивам в спалнята и чак от метър разстояние различих внучката, дремеща до баба си.
Обаче…
Лежа си на дивана и внезапно нещо под масата бляска. На три метра поне, но го засичам…
Монета от ревче…
Кьорав, а… Ама парите виждам…
Типично нашенско балканско умение…