Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва с любов. Тази любов е видях в очите и чух в словата на момчетата, с които служих в казармата.
Няма човек, който е служил войник и да не помни от първият до последният ден как е протекъл животът му там. Ето, като че ли сега, пак съм там. Застанал на входната врата на спалното помещение... А то голямо и дълго, с три колони по средата, а от двете им страни в две редици наредени войнишките легла. На пръв поглед легла като легла. Но не беше така. Те се деляха на легла за новобранци и легла за стари войници. На старите войници леглата бяха зад колоните, до парните радиатори или чак в дъното на спалното. По този начин веселата част от войнишкият им живот, който започваше след вечерна проверка остав ...