Nov 8, 2014, 12:30 AM

От стария сандък. Димитровден 

  Prose » Narratives
726 0 2
4 min reading
Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.
Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за заснежи високите места по Родопа планина.
Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и нагоре - по клони и листя‘ ... И още по- високо - по върхове и борове. Погледнеш... И щеш, не щеш, поразтърсиш рамена от хладината, до която се докосва погледа, дорде се върне отново долу - на дирите, оставени от каруците по пътя. Зер, колко му е да се подхлъзне човек...
Прозира от време- на време по малко слънце през посивели облаци, ама си е доста студено . Лека па‘ра издихват забързани троица пътници, поели нагоре към поредния баир по извивките на пътя.
Тръгнаха осмина другари отзаран - на ранина от равното поле на Тракия, ама сетне се разделиха в подножието на планината, че от разни пътища до родните села се стига. Догодина - на Гергьовден - на същия разклон ще да се чакат, че заедно по‘ и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Калинов All rights reserved.

Random works
: ??:??