31 мин reading
И отидохме отново в съда. За трети път тази година. Чакахме в една зала със седалки, приличащи на тези на гарата. " Всеки влак си има пътници ", но моят здравичката го закъса. Излезе от релси. Остави ме с куфарите на гарата и чака разрешение, по кой коловоз да продължи.
Чакалнята не е на гарата. Чакалните са навсякъде...
Не ми се седи. Отивам до прозореца. Гледам навън. Спомних си сватбата и ми се насълзиха очите...
Донесената рокля от България, която облякох за първи път вечерта преди сватбата и взе, че ми стана. Ах, мамо... Тичането по фризьор и цветарки, два часа преди сватбата.
- Извинявайте, ще може ли да ми направите едно букетче? Така... с някаква бяла панделка...
- Да, разбира се! Какъв е случаят?
- Сватба! Букет за булката.
Жената извади някакъв тефтер и започна да разгръща страниците.
- Да, да прекрасно! Вие шаферката ли сте? Кога ще е сватбата?
- След два часа. За сега ни трябва.
Тя ни погледна смутено, почти обвинително и остави тефтера.
- За сега? А булката не си ли е поръ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up