Максим се отпусна в коженото кресло, втренчи се за миг в огромния панорамен прозорец, разкриващ безкрайния изумрудено син простор, наля си един пръст коняк в тумбестата чаша и запали цигара. Повтори няколко пъти упражнението и взе телефона.
Набра номера на Генерала и зачака. Звънеше по защитена линия, която не се подслушваше и можеше спокойно да говори.
- Генерале, Максим е.
- Знам кой е... - отговори дрезгавия глас в слушалката.
- Хвърлихте ме като попче сред акули...
- Слушай, Максим. Трябва да заминеш за Украйна.
- Като си се хванал на хорото ще играеш... - отвърна Макс и започна да търси с ръка запалката си на малката масичка със стъклено покритие до него.
***
Максим слезе от самолета на летището в Одеса, вдиша дълбоко свежия морски въздух, събра кураж и слезе по стълбичката.
- Вие ли сте Максим Леонидов? - чу кадифения женски глас на дамата, която се бе приближила до него.
- Да кажем, че съм аз...
- Чудесно. Заповядайте - колата ви чака. - с отигран жест красавицата го покани към ...