А сега е време да разкажа една твърде необичайна история. Тя ми бе предадена устно от мой близък приятел. Изглежда има хора, които преминавайки в отвъдното придобиват голяма мощ да напакостяват на другите. Стават нещо като резиденти там. За по-голяма автентичност ще водя повествованието от първо лице единствено число.
Чичо на баща ми беше един много известен софийски адвокат от по-старо време - Васил Милканов. На 28 декември 1979г. този чичо почина. Почина на възраст над 80 години. Знаеше се, че е болен от сърце. Съпругата му бе от втори брак и той нямаше деца от нея. Тя имаше дъщеря от предишния си брак. Но чичо ми не я осинови. Тази дъщеря бе женена и съпругът й се казваше Гено. Този Гено беше нещо като доведен зет на чичо ми /по неофициален статут/. И тримата желаеха чичо ми* по-бързо да умре. Така си спестяваха нелеките и протяжни във времето грижи за неговото здраве. Гено се държеше особено лошо с чичо и той ми се оплакваше многократно от него. Жена му и дъщеря й бяха по-хитри. Те ...