Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долчинка, големите скални късове се превръщаха в плодородната огряна земя, на която растяха красивите лозя на АПК-Североизток. Особено есента тежките изпечени гроздове пъчеха своите рамена върху жилавите пръчки на лозите и смучеха лъчите на жаркото ранно-септемврийско слънце. Листата, като човешки длани, но с багрите на зеленото, прибираха своите пръсти рано сутрин, а вечер прегръщаха гроздовете в своите пазви, пазейки ги от лютото течение на склона. А младите филизи на лозите бяха готови като същински камшици да защитят крехките чепки, щом се появяха косерчетата. Остроклюните птици не бяха добре дошли тук. Те много добре знаеха, че лозето на Чардак сой пазеше всичко за неговите стопани.
Бай Ста ...